15 май 2025
Гост-автор в бюлетина: Светослав Малинов, Център за изследване на демокрацията
В една от последните теми в бюлетина обръщаме внимание на дезинформацията. За тази тема поканих Светослав Малинов, изследовател в Центъра за изследване на демокрацията. По време на последните 12 седмици аз лично научих много за това как работи дезинформацията. Разбрах, че не трябва да я подценяваме, дори когато сме твърдо уверени в критичното си мислене. Понякога неволно споделяме “новина”, която ни е докоснала емоционално - обикновено страх или ярост - без да вложим поне минимално усилие да проверим нейната достоверност. Има едно средство срещу тези атаки: мислете повече преди да споделите, съмнявайте се във всеки авторитет, включително в мейнстрийм медиите, и като цяло споделяйте по-малко. Следете за следните три “червени флага”: (1) обещание за лесен отговор на сложен въпрос; (2) сензационно заглавие с апокалиптичен или еуфоричен тон; (3) масово препращана и споделяна новина, анализ без ясен автор и източник.
Дезинформационната кампания срещу еврозоната в България експлоатира липсата на стратегическа комуникация от българските и европейските институции по темата и страховете от загуба на суверенитет и лична свобода. А би следвало всеки българин над 40 г. да може да направи лесно сравнение на запазването на личния му финансов суверенитет, като си спомни фалитите на банките 1996/97 (без Европа) и през 2014 (с Европа). И в двата случая българските политици предизвикаха кризата с безотговорното си и користно поведение, но във втория обикновените вложители имаха силен допълнителен съюзник в лицето на Европейската комисия, която принуди българското правителство да изпълни задълженията си и да възстанови гарантираните депозити на дребните вложители. (Виж: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_14_1041)
Митовете около еврото не се развенчават лесно, особено когато те се подклаждат от външни и вътрешни сили търсещи да събудят престорена национална гордост и самочувствие с фалшиви аргументи. Това важи с особена сила за младите хора, които тепърва изграждат финансовата си грамотност. Онлайн проучване, проведено през януари 2025 г. от Център за изследване на демокрацията сред 1003 българи на възраст между 16 и 25 години, показва, че 41,4% напълно се съгласяват с твърдението, че най-задлъжнелите страни са именно тези от еврозоната, а още 36,3% се колебаят. Подобни резултати демонстрират не толкова осъзната оценка на икономическата реалност, колкото влияние на популярни, но погрешни схващания.
България е сред страните с най-нисък държавен дълг в ЕС, но и една от най-бедните - комбинация, която често поражда страхове, че с приемането на еврото ще бъдат поемани чужди дългове или ще настъпи допълнително обедняване. Подобни опасения се засилват и от активно разпространявани в онлайн пространството наративи против еврозоната, идентифицирани от Център за изследване на демокрацията в периода 1 януари 2022 - 31 декември 2023 г., които до днес остават непроменени по съдържание и риторика. Водещото твърдение е, че приемането на еврото ще доведе до икономически срив и ще отнеме на България фискалната независимост. Допълнително се внушава, че еврото ще унищожи лева и валутния борд, ще намали покупателната способност и ще направи страната уязвима на дълговата криза в еврозоната.
Няма механизъм, по който една страна от еврозоната да покрива задълженията на друга. България няма да стане солидарен длъжник на чужди дългове. Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), който предоставя кредити на нуждаещи се държави, изисква изпълнение на реформи и връщане на отпуснатите суми. Наистина, еврозоната разполага с общ фонд за справяне с финансови кризи, който е предназначен за подпомагане на държави в затруднение, но без да натоварва другите страни с чужди дългове.
Ако нещо звучи прекалено страшно или прекалено хубаво, за да е истина, най-вероятно не е истина. Истинната информация не се нуждае от театрални ефекти. В свят, в който алгоритмите насърчават емоцията, а истината често е сложна и не толкова вълнуваща, важно е да развием навика да мислим по-бързо отколкото да кликваме.
За това, когато се натъкнем на статия онлайн, че България ще повтори „гръцкия сценарий“ с влизането си в еврозоната, е добре да си припомним фактите. Кризата в Гърция беше резултат от години трупан и укриван суверенен дълг, за който националното политическото ръководство носеше пряка отговорност. Именно след тази криза през 2010 г. беше създаден Европейският семестър - не единственият, но важен инструмент, чрез който ЕК следи икономическите и фискалните политики на страните и предупреждава, ако се появи риск.
Това, което днес прави подобен срив по-малко вероятен, е не просто наличието на нови правила, а промяната в самата архитектура на еврозоната. Оттогава насам бяха изградени инструменти за надзор, координация и реакция, които дават възможност рисковете да бъдат засичани и адресирани навреме - още преди да се натрупат до точка на срив. Това не е гаранция срещу бъдещи грешки, но е реална, оптимизирана защита срещу повторение на сценарий, при който цяла една страна се оказва в капан от собствени укрити проблеми. (Примери за инструменти: Macroeconomic Imbalance Procedure - European Commission; The corrective arm/ Excessive Deficit Procedure - European Commission).
Най-опасната форма на дезинформация не е пълната лъжа, а полуистината - факт, представен без контекст. Инициативата на президента Радев за референдум за еврозоната е добър пример за това. Въпреки че не се поставя под въпрос самото влизане в еврозоната, говоренето за отлагането на процеса пренебрегва факта, че България вече е преминала през сложна многогодишна процедура, изискваща стабилно правителство и осигурен бюджет.
Европейската комисия изглежда ще потвърди, че страната е готова за еврото, но на национално ниво, няма как институциите да не са разколебани от позицията на най-популярната политическа фигура. След като същите тези институции, без възражение от президентството са подали искане за извънреден конвергентен доклад, подготвили са дизайна на българските евромонети, решение да се забави отново процеса, поставя под въпрос сериозността на ангажиментите и подкопава престижа на страната.
Много от твърденията срещу влизането на България в еврозоната се основават на анонимни източници, като „експерти“ и „учени“, които не предоставят конкретни доказателства. Често се използват фрази като „експерти твърдят“, като за всеки трябва да е ясно, че ако не може да проследи откъде идва информацията, това трябва да бъде сигнал за съмнение в нейната достоверност. Много от експертите, които изразяват възражения срещу еврозоната и застават с името си зад тях, често търсят политическа изява или защитават идеологически позиции. Дезинформацията рядко идва от името на конкретни хора или институции. Най-често тя се разпространява през социалните мрежи - „препратено от приятел“, „видяно в група“, „някой познат го пусна“. Това я прави трудна за проследяване, но лесна за разпространение - използва доверието между хората, за да се легитимира.
Благодаря на Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на Център за изследване на демокрацията, за идеите и подкрепата към тази кампания.