6 април 2025
Извън техническите въпроси пристигат и такива, които касаят усещането за демократичност на политическите решения в България. Отделям внимание на тази тема, дори с риск да звучи като лично мнение, по следните причини. Първо, намирам темата за особено важна и чувствителна за нашето общество, особено в настоящия момент на широко споделяни съмнения не само в правовия ред, а също и атаки към съществуващия конституционен ред. Второ, някои от следващите серии отговори ще касаят все по-абстрактни въпроси за “суверенитета на България” и мисля, че няколко базови отправни точки за демокрацията биха ни помогнали да продължим разговора.
Ето един от тези въпроси:
“Над 65% от хората са против влизане в ЕЗ - нали сме демокрация, само това трябва да е достатъчно да приключи дискусията…”
Този въпрос, предполагам, стъпва на данни от проучване на общественото мнение. Важно е как е зададен въпросът от дадената агенция. Смисълът да има лев (за тези, които го искат) е свободата да бъде променен валутния борд - неговия резерв или изцяло самия паричен механизъм. Това означава, че обективно по-коректни данни биха били събрани чрез въпрос: ”Бихте ли подкрепили отмяна на валутния борд в даден момент?”
Ако има такива, моля да ме насочите към тези данни, за да ги коментираме в отделна публикация.
Разбира се и други неща са важни при проучванията на общественото мнение, които да гарантират обективност и безпристрастност на социологическата агенция. Но за нуждите на този отговор, моля да се фокусирате върху горното изискване - коректно зададен въпрос, който да получи максимално обективна оценка дали българите искат или не искат евро.
Нека припомним, че българите и сега живеят с евро (като резервна валута), но никой не ги е питал: “Искате ли да се разделите с еврото?” Този въпрос вероятно би ни помогнал да разберем дамо българите имат проблем с еврото като своя валута.
Цитираните данни по-скоро насочват респондентите към това да споделят отношение към еврозоната като ново членство на България, следващо членството в ЕС. В този смисъл така събраните данни по-скоро биха били използвани, потенциално от евроскептичните партии в България, като аргумент изцяло срещу членството в ЕС. Възможно е това вече да се случва, защото по същата тема, за демокрацията, получих и такъв въпрос:
“В Словакия и Унгария вече има разговори за референдум за излизане от ЕС, а ние не зачитаме волята на обществото…”
Възможно е и се е случвало страховете на хората да бъдат използвани за убиване на свободата и демокрацията. Но в зрялата демокрация този опит ще бъде посрещнат и поне донякъде неутрализиран от страховете от тирания. Това ще бъде и случая на нации, които доскоро са тънели в мракобесие като например пост-комунистическите страни в Европа.
Мисля си, че по-голямата опасност от атака на свободата идва от друг вид лидери, харизматични като характери, обещаващи точно определен перфектен свят. Те продават утопията сравнително лесно, защото градският мит казва “демокрацията е несъвършена система”. Тя е “несъвършена” само за тези, които очакват демокрацията да им осигури живот в точен свят (примерно Швейцария или Скандинавия).
Но силата на демокрацията, основана на върховенство на правото, не е обещан съвършен свят, а устойчиви механизми за избягване на катастрофални провали. Карл Попър в “Отвореното общество и неговите врагове” предлага да оценяваме политическите системи не по това какви идеали обещават, а по механизмите им за ограничаване на злоупотребите и предотвратяване на тиранията.
По същия начин стабилните съюзи между нации се изграждат не толкова върху общи утопии, колкото върху споделени граници на това, което не трябва да се допуска — агресия, икономическа дестабилизация или потискане на основни човешки права.
Това важи и за трайни военни съюзи като НАТО, дефанзивни по своята дефиниция и оттам устойчиви и трайни. Това важи и за други обединения на нации като Европейския съюз, който премахна ограничения пред хората и тяхната инициатива, но също поставя демократичния правов ред като основно условия за всеки член в съюза. Същото важи за валутния борд, както и за членство в еврозоната - това са по същество ограничителни механизми, които лимитират местния политически произвол и оттам несигурността за гражданите.