28 март 2025
Опасността от влошаване на бюджетна дисциплина след преминаване от валутен борд към членство в еврозоната е според мен лично може най-важният риск, който трябва да анализираме. Също така мисля, че това е споделяно относително широко сред колегите, които анализират икономическата политика.
Ето какво сподели с мен колега макроикономист:
“В еврозоната… правителството ще може, както в други страни, безпроблемно да прави бюджети с дефицити над 3%. Убеден съм, че именно затова бордът пречи на много политици и пак по тези причини те настояват за еврото…”
С други думи - опасенията са за това, че правителството може да влезе в тенденция на безотговорно увеличение на публичните разходи и потенциално дългова спирала, която да излезе извън неговия контрол. Всички конкретни последици от това е трудно да бъдат предвидени, но като цяло сценариите се свеждат до възможни кризи и възможни изходи от тях, някои от които са по-меки, а някои са значително по-тежки.
По-мека криза е такава, при която пазарите бързо “наказват” едно неблагоразумно правителство, което започва да се затруднява да посреща плащания по дълга си още в ранен етап на кризата. Затруднената държава търси помощ потенциално от Европейския механизъм за стабилност и я получава срещу “оздравителна програма”, която да върне бързо публичните финанси в релси. Банките остават сравнително незасегнати. Като цяло е възможно да има непопулярни мерки в оздравителния план, но аз лично смятам - като гледам текущия бюджет - че те ще са болезнени по-скоро за избрани политически играчи и кръгове, а не толкова за широкото общество.
В по-тежкия сценарий на подобна криза имаме сценарий “Гърция 2”, което включва нужда от спасяване на редица банки с тежки експозиции към затъналото правителство. Такъв сценарий включва и по-тежка оздравителна програма с по-широки непопулярни мерки, например намаляване на някои пенсионни и социални плащания. Всичко това е може би твърде малко вероятно, след като вече Европа има опит с “Гърция 1”, но все пак трябва да се има предвид като едно от възможните бъдеща, които не бива да допускаме.
Но има две важни подробности, които може би пропускаме при анализа на такива сценарии:
Първо, тези сценарии далеч не са невъзможни и при лева. Да разчитаме на запазване на политическия консенсус за стабилни публични финанси е стратегия, наситена с твърде много пожелателно мислене. Красен Станчев припомня следното: “През 2020 г. са отменени правила за стабилност на публичните финанси, прилагани от 2012 г. – 2% от БВП бюджетен дефицит, 40% от БВП държавни разходи и дълг, както и изискването дефицитите да са изключения с ясна перспектива за преодоляване. Става дума за цялостна смяна на философията на управление.”
Второ, фискална криза на България в еврозоната няма да доведе до разрушаване на парите - фундаментално изискване, за да продължи обществото (свободното общество!) да функционира. Това би се случило при дългова криза с лев. При такава криза левът ще бъде разрушен, както вече е бил, последно през 1996-1997 г.
Основното е следното: Има риск управлението на публичните финанси да загуби благоразумие. Това важи както сега, така и в еврозоната.
От какво произтича риска от загуба на благоразумие (moral hazard)?
На теория от всяко облекчаване на достъпа до пари за държавата. Технически това може да бъде с промяна как се третират тези облигации като риск от банките или как ЕЦБ третира облигациите, издадени от българската държава. Това може да притъпи рефлексите на пазара спрямо риска на българското правителство. Но най-опасна става тази игра в комбинация с измамното чувство на “безопасност” в резултат на инструменти като Европейския механизъм за стабилност, който би спасил една малка икономика. Това спасяване обаче би станало само с оздравителна програма, т.е. силна намеса от ЕМС върху бюджетирането и икономическата политика, включително предлагане на идеи за приватизация на държавни активи. Т.е. самото очакване за такъв сценарий би следвало да ограничи алчността на местните политици, които биха загубили значима част от свободата си да харчат по усмотрение парите на данъкоплатците. Ако пък допускаме, че местните политици нямам капацитет да осъзнаят какво следва след дългова спирала, ще трябва да сме доволни от тази потенциална “загуба на суверенитет”, т.е. намаляване на тяхната власт да провеждат местната икономическа политика.
Накрая, нека припомним, че не е възможно БНБ или ЕЦБ директно да финансира правителството. Законодателството на ЕС забранява на държавите членки на ЕС да използват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на публичните дефицити. Също така е забранен достъп на публичните органи до финансовите пазари под каквато и да е форма (примерно покупка от страна на ЕЦБ или някоя от централните банки в еврозоната на облигации, издадени от държавен пенсионен фонд).
Разбира се, както и в момента, правителството на България може неограничено да се разпорежда със средствата, които има на депозит в БНБ (размера на салдата по сметките на правителството при БНБ). Това е всъщност голямата част от фискалния резерв. Но не съществува правна възможност БНБ да увеличава средствата по сметките на правителството чрез финансиране или безвъзмездна помощ. Също така БНБ не може да поема задължения, по които длъжник е правителството или други публични органи.