27 март 2025
По отношение на публичните финанси въпросите, които идват, са в две посоки:
1/ Опасност от влошаване на бюджетна дисциплина след преминаване от валутен борд към членство в еврозоната.
2/ Лишаване от възможност или частично ограничаване на възможностите за фискален (бюджетен) суверенитет след влизане в еврозоната.
Това са две хипотези с противопосочни знаци. В едната имаме повече свобода за правителствено харчене и дълг, в другата имаме по-малко свобода за това. Различните хипотези идват съответно от две различни групи граждани, които са разтревожени от еврото по различни причини.
Коректно е да отбележа, че пристигнаха и въпроси, които съдържат и двете хипотези едновременно, като източници на недоверие към еврото. От една страна, хората не искат държавата да се лишава от лостове за икономическа политика (хипотеза 2); от друга страна обаче нямат доверие, че политиците няма да злоупотребят с тези лостове и съответно третират загубата на фискална дисциплина като риск (хипотеза 1).
Последното смесено опасение попада в онази малобройна група въпроси, на които няма да мога да отделя внимание, като те се свеждат най-общо до следното. Искане да направя сравнение на бъдещето на България в еврозоната с някакво възможно бъдеще, което е много различно от настоящето. Пример: пак валутен борд, но не с евро, а със злато или биткойн резерв. Или друг пример: неограничена парична политика, но с правилните хора на борда и правилните политики.
Във всяка публикация с отговори се стремя да сравнявам настоящите рискове и политическа несигурност с рисковете и несигурността в еврозоната. В този смисъл ви насърчавам да прецените дали преминаването от едната в другата политическа ситуация намалява риска от политически грешки или произвол.
Живеем и ще живеем с някакви политически рискове, както сега, така и в еврозоната. Разликата не е количествена (както някои читатели ме помолиха да “изчисля измеримите рискове”), а качествена във вида на рисковете, които поемаме.
Посоката на преливане на рисковете е от разходите на държавата към повече дълг към натиск върху стойността на парите. Това опитваме и имаме интерес да ограничим с правила както в България, така и в еврозоната.
Рисковете в България са от човешка (на политици) недобронамереност или откровена глупост, която да доведе до отмяна на валутния борд, което е възможно с обикновено мнозинство в българския парламент.
Рисковете в еврозоната са от друг характер. Те са достатъчно сериозни, за да не бъдат пренебрегвани в този анализ, както и в бъдещите решения за ЕС, но в много по-малка степен са свързани с личността на конкретен политик или партия. Нещо повече, рисковете в еврозоната изглеждат “знайни” (дългова криза на Франция, криза на банките в Испания, “нова Гърция” и т.н.), докато рисковете от отношението на българските политици към валутния брой са в голямата си част “незнайни” (образно казано, да излезе 41, докато си мислите, че рискувате в 5 от 35). Въпреки че много от вас са преживяли Виденовата зима, има неща, които дори не ви минават през ума.
В следващата серия от отговори ще се фокусирам върху рисковете от хипотеза 1 в началото на текста.