16 март 2025
Получих много въпроси по тема, която общо формулирам така: “Ще станем ли солидарни длъжници с французите по техния дълг?” От публикации на колеги разбирам, че това е основно опасение, което те са срещали във въпроси за еврото в България. Затова го адресирам приоритетно преди други въпроси, които касаят макро стабилността.
Опасение:
“Ставаме солидарни платци на други по-задлъжняли страни.”
И един въпрос в същия ред на мисли:
“До колко влизаме в неизгодна позиция, поемайки солидарно товара от задлъжняванията на всички държави в еврозоната, имайки предвид че в момента сме с едни от най-добрите показатели (с 2-ри най-нисък външен дълг в ЕС)?”
Отговор:
Нито българското правителство, нито Българската народна банка (БНБ), нито българските граждани поемат дълговете на други правителства от еврозоната. Няма солидарна отговорност за държавния дълг на която и да е страна от еврозоната, независимо дали е по-задлъжняла от България или не.
Вероятно объркването идва от съществуването на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), в който членове са държавите от еврозоната и съответно имат задължение за определена вноска в капитала му.
Рискът за България от участие в ЕМС се свежда до следното:
ЕМС разполага с общо записан капитал на стойност 708.5 млрд. евро. От тази сума 81 млрд. евро са под формата на внесен капитал от правителствата от еврозоната. Оставащият капитал обхваща невнесен, подлежащ на плащане при поискване капитал от държавите членки от еврозоната. Делът на българската държава в капитала на ЕМС ще бъде приблизително 1%.
Важно е да се знае, че капиталът на ЕМС не се използва за директно финансиране на заеми. Механизмът емитира облигации, за да набира средства, а капиталът служи за гаранция. Това означава, че капиталът на ЕМС може да бъде (частично) загубен само при екстремни обстоятелства, ако дадена страна получи заем от ЕМС, но не успее да го върне.
Не искам да кажа, че тъй като до момента ЕСМ не е имал трудности, не може да изпита такива в бъдеще. Но следва да помислим за това бъдеще в хипотезата за сериозна криза на националния дълг и/или банковата система в някоя от големите икономики на еврозоната. Ето как формулира такъв сценарий читател на @Дневник:
Опасение:
”Европейската централна банка подготвя спасителен план за Франция и ще задължи държавите от еврозоната да спасяват Париж.” (заглавие от медиите) ЕЦБ може да задължи банките в евросистемата да купуват френски облигации, които ще заплатят с приходите от продажбата на злато, бундове и др., в зависимост от наличните активи в баланса на банката на съответната държава в еврозоната.”
И въпроси по същата тема:
“Какво отражение би имало за България, ако се наложи да участва например в солидарния пакет за Франция, за да се избегне тяхната национална криза? Не е ли рисково начинание да се включваме именно сега към ЕМС, когато и френската и немската икономика са сериозно разклатени?”
Отговор:
България няма да покрива загуби на други държави. Ако френското правителство изпадне в криза и потърси помощ от ЕМС, механизмът би могъл да отпусне заем на френското правителство, но този заем трябва да бъде върнат. В някои случаи ЕМС може директно да рекапитализира френски банки, но това се счита за изключение.
ЕЦБ не може да задължи банките да купуват облигации на френското правителство. Но ЕЦБ може да има и вероятно ще има важна роля в сценарий “спасяване на Франция”. Франция е втората най-голяма икономика в еврозоната и спасителен пакет от ЕМС би бил огромен, вероятно надвишаващ възможностите на механизма. Намесата на ЕМС би била възможна, но по-вероятно би се съчетала с действия на ЕЦБ и европейските институции, за да се предотврати пълноценна дългова криза и криза на финансовия сектор. ЕЦБ може да се намеси, но само ако Франция вече е в “оздравителна програма” с ЕМС, което е важна подробност.
Според мен лично, в такъв крайно негативен сценарий ефектите за България биха били много по-тежки по линия на срив в европейската икономика и загуба на доверие в еврото, както и вероятна значително обезценяване на еврото в резултат на действията на ЕЦБ, отколкото загуба на пари в капитала на ЕСМ. В такъв сценарий България би понесла негативите и сега, без да участва в еврозоната. Не трябва да забравяме, че всички монетарни ефекти от еврото (инфлация, доверие) се преливат към българския лев и в момента, тъй като еврото е резервна валута на лева. Това означава, че и в момента живеем с по-значимите рискове на еврозоната. Членството на България в нея няма как да ги промени, намали или увеличи осезаемо. Но ще намали допълнителните рискове, вътрешно-политически, с които живеем в момента.
Дължа благодарност на двама колеги. Георги Ганев първи отговори подробно на такива опасения и описа ЕМС (вижте моля неговите публикации за по-пълна картина). Десислава Николова ми оказа съдействие да потвърдим числата относно ЕМС и да прецизирам технически тази бележка. Разбира се, всяка неточност и грешка тук са изцяло моя отговорност.