12 март 2025
Продължавам с отговори на въпроси и опасения, свързвани с членството на България в еврозоната, които касаят макроикономическата стабилност, бюджетна позиция и парична политика. Получих изненадващо много въпроси по темата и ще ги адресирам в следната последователност. Първо ще се фокусирам върху отговори и проверка на факти на конкретни опасения, свързани най-вече с държавния бюджет, дълг и резерв, както и с активите (резервите) на централната банка. След това ще адресирам по-абстрактни опасения за увеличаване на макроикономическия риск в България след приемането и в еврозоната (пример за такова опасение е: “Защо например Дания и Швеция упорито не желаят да станат част от Еврозоната, а България смята това за полезен ход?”) Втората група, макар и по-абстрактни въпроси, е не по-малко важна от първата и също има нужда от сериозно внимание. Но ми се струва логично да започна с конкретиката, за да проверим поне част от фактите и да сложим обективна основа, след което може да влезем в повече дълбочина относно макро рисковете.
Един много конкретен въпрос и много често поставян към мен е следният:
“Външната задлъжнялост на страната ще се вдигне в пъти (нашата е под 30%, средната за ЕЗ е 85%+).”
В допълнение към това получих и въпроса:
“Как да интерпретираме факта, че държавите в Еврозоната са с по-голям външен дълг 88.2% (спрямо БВП) от външния дълг на ЕС - 81.6%.”
В дискусиите за държавния дълг често се използват различни термини, които могат да създадат объркване. Ето основните разграничения:
От числата, посочени в двата въпроса относно “дълга на Еврозоната”, става ясно, че става дума за дълга на правителствата (държавния дълг). Също така приемам, че става дума за общия дълг на правителството (не само външния). Според последните данни на българското министерство на финансите общият държавен дълг на българското правителство е 25% от БВП (разпределен приблизително в съотношение 3:1 между външен и вътрешен дълг). За средния държавен дълг ЕС и еврозоната данните са актуални във втория въпрос. Така че имаме следното за държавния дълг към момента (% от БВП):
Вторият въпрос, относно сравнението между средния дълг на ЕС и на еврозоната, ни насочва към следното. В страните от ЕС, които не са в еврозоната, дългът е под средното за еврозоната, а те са следните (% от БВП, данни от Евростат):
Това сравнение, макар и с малка извадка, създава притеснение, че самото участие в еврозоната е свързано с поемане на повече дългове от правителството. Ще видим дали това е така, като адресираме първия въпрос.
Този въпрос приема, че средните стойности за еврозоната ще са стойностите, до които ще скочи или ще се стреми да се доближи българският държавен дълг. Преди всичко трябва да изясним, че използването на обща валута не изравнява показателите на публичните финанси. Така например разликите в държавния дълг по страни в еврозоната варират в следните граници:
….
Аз лично не виждам тенденция за сближаване на дълговите нива между новите и старите членки в еврозоната. Самото членство в еврозоната не може да се счита за причинител на чувствително по-голяма задлъжнялост на правителството.
Но едно от опасенията, които бяха споделени с мен е, че в еврозоната българските публични финанси може да бъдат по-малко дисциплинирани отколкото в момента. Ето точния въпрос:
“До колко е позитивна за България възможността на правителствата да генерира по-голям външен дълг (от досегашния) при минаване в еврозоната? Каква е гаранцията, че няма да се злоупотреби с тази възможност след падането на борда, имайки предвид корупцията/кражбите на държавни средства в политическите (и не само) среди?”
Според мен лично, ако правителството реши да тръгне по този път, то може да го направи и при сегашните условия. Нещо повече, ако българската държава влезе в дългова спирала, това ще окаже политически натиск за сваляне на валутния борд. Което трябва да се има предвид като “едно от възможните бъдеща”, когато гледаме от какво ни предпазва влизането в еврозоната. Но предлагам да адресираме по-дълбоко това опасение в следваща серия отговори на въпроси.
Накрая, важно е да отбележа, че вероятно част от притесненията за увеличение на дълга се дължат на очакване, че българската държава ще стане солидарен длъжник с другите правителства в еврозоната. Това схващане е изненадващо широко споделяно (поне до мен дойде в няколко различни въпроса) и затова ще му отделя внимание в специална отделна публикация.